Още през втори век е основано селището, като това се дължи на древните тракийски племена. Името на селището по онава време е Лариса, а то го носи чак до 14-ти век. Едва тогава е наречено със сегашното си име – Свети Влас. Смята се, че този светец е покровител на търговците, а едновременно с това е още лечител и животновъд. В периода между 14-ти и 18-ти век съществува манастир, който носи името на въпросния светец. В крайна сметка обаче той бива напълно опажарен в резултат на многобройните грабителски набези. Този светец е еднакво добре почитан не само от източно – православната църква, но също така и от католическата. Безпорно той е сред най-ярките и видни личности, живели някога. Още четири манастира освен носещия на светеца са разположени в непосредствена близост до селото. В Несебърска община това селище е едно от най-старите, което се намира на нейната територия. Няколко имена са известни на населеното място в епохата на османското робство, като всички те пряко или косвено свързани с манастирите. Кючук манастир е наименованието, което използват за нег османските поробители. В официалните регистри обаче името на селото е Манастир.
Едни от най-големите изследователи на българските старини в лицето на братята Шкорпил споменават селото именно с това название. Цели пет манастира пък са изградени по тези земи в годините на четиринадесетото столетие. Между тях има и един девически, който е наречен Св. Ана. През 18-ти век обаче нито един от тях не успява да се запази – всички са напълно унищожени. Въпреки това все още могат да се забележат остатъчни части от тези съоражения, които по своето време играят важна роля за региона. В годините след Освобождението името на селището се променя на Свети Влас. Това става официално в държавните регистри след 1886 година, когато териториите на Източна Румелия вече се присъединяват към княжеството. Чак до 1920 година местното население в града е в по-голямата си част състоящо се от гърци. По това време започва изселването на гърците в посока Западна Тракия. След това изселване в града остават да живеят по-малко от десет гръцки семейства.
